Известни други имена на руската костенурка:
Афганистанска костенурка, степна костенурка, централно-азиатска костенурка,
четири-пръстова костенурка и хорсфиелдска костенурка.
Запознаване:
Многото имена на тази костенурка са причинители на голямо объркване, когато се опитвате да разберете как да се грижите за този вид. Руската костенурка е най-източният член на семейството костенурки, известни като Средиземноморски.
Те се разпростират от югозападна Русия до източен Иран, северозападен Пакистан и Афганистан, „превземайки“ сухи каменисти пустини и хълмисти зони, обикновено в близост до воден източник, където тревите и другите растения са свежи.
Руските костенурки обикновено достигат 15-20 см дължина и имат закръглена овална коруба, чиито гръбначни плочки са видимо вдлъбнати. Цветовете на карапакса (корубата) варират от жълто-зелено до маслинено и до светло сиво с кафяви и черни петна по най-големите плочки.
В природата тези костенурки могат да бъдат видяни в Русия, Афганистан, западен Китай, Пакистан, източен Иран (и Белучистан – не съм много сигурен дали е правилно написано и т.н.).
Този вид костенурки обичат да се заравят и създават големи дупки, в които могат да се скрият напълно. Често живеят в близост до водни източници, като например потоци, намиращи се в тревисти, хълмисти или каменисти места.
Терариум:
Въпреки че много зоомагазини препоръчват обикновени аквариуми, те не удовлетворяват нуждите на руските костенурки. Обикновено тези неподходящи „домове“ са дълги, тесни и с лоша вентилация, а и е трудно да се поддържа правилната температура. Ако ще използвате аквариум, то той трябва да е минимум 75 галона (285-290 литра).
Най-добрият вариант за терариум е външно ограждение. По този начин костенурката ще може да се пече на слънце и да усвоява витамин Д3. Това ограждение е лесно за правене, но трябва да внимавате, докато го строите. Руските костенурки са майстори на катеренето и копаенето. Най-добре за тях ще е, ако стените на ограждението са високи поне 30 см и с обратен наклон. По този начин ще попречите на потенциални „алпинисти“ да изкачат стената. Добре е също да се уверите, че стените са забити дълбоко в пръстта, ако тя е мека (поне на 20 см), за да не може костенурката да прокопае тунел и да се измъкне. Трябва да обърнете внимание и на това как ще държите хищниците на разстояние. Друг вариант за дом на костенурката Ви е да построите терариум на закрито.
Последният трябва да има добра вентилация и да се намира в сравнително суха част от дома Ви. Това е важно, тъй като руските костенурки са много податливи към гниене на корубата.
Субстрат:
Както отбелязват много хобисти и уебсайтове за влечуги, субстратът на гранули не се препоръчва, тъй като има риск от запушване на червата. Руските костенурки не са имунизирани срещу това и не са изключение. Поради което се препоръчва използването на кухненска хартия, плат, „РептиКарпет“ или „РептиБарк“.
Можете да създадете изцяло природна среда за костенурката си, ако ще я отглеждате във ограждение или голям вивариум навън. Това включва чиста почва с много живи растения, които костенурката може да „пасе“, но трябва да сте сигурни, че тези растения са подходяща храна за нея. Можете да сложите и купчинка сено в по-студения край на терариума/ограждението, в която костенурката ще може да се зарови (не използвайте люцерна, тъй като съдържанието на протеини в нея е твърде високо за костенурки).
Диета:
Руските костенурки са растителноядни и обичат да „похапват“ растения и плевели с големи листа, разнообразявани с цветя от време на време. Най-лесно е да се използва това, което се продава по зеленчуковите магазини или се намира в градината – някои видове маруля, синап, зеле, репички, цикория, рукола и глухарче.
Накратко диетата, състояща се от растения с ниско съдържание на протеини, но с високо - на фибри и калций, е изключително подходяща.
Цветята са допълнително лакомство и руските костенурки на драго сърце ще ги изядат от ръката Ви или направо в градинката, където ги пускате да се поразходят.
Водата трябва да се сменя всеки ден и не трябва да е хлорирана. Ако се налага да използвате хлорирана вода, трябва първо да я оставите да престои, за да изчезне хлорът.
Температура:
Това е важна част от грижите за руската костенурка, както и за всички влечуги. Руските костенурки се нуждаят от „температурна разлика“ в терариума (топла и хладна част в двата края). Хладният край трябва да е с температура около 21°С, а в срещуположния/топлия край трябва да има място, на което костенурката да се пече (обикновено отоплявано от крушка) и където температурата да е 32-35°С.
Вечерта температурата в целия вивариум може да падне до около 15°С, стига да има място, където костнурката да се зарови.
Осветление:
Като всички влечуги, и руската костенурка се нуждае от дневни и нощни периоди.
Освен 12-часовите ден и нощ, добре е руската костенурка да получава и УВ лъчи. Това може да става или като оставяте костенурката да се пече на слънце, или чрез УВ лампа.
Влажност:
Средата, която руските костенурки обитават в природата, е сравнително суха.
Техният дом трябва да е подобен на естествената среда, но не и до степента, в която се оказвате с прашен вивариум. Това, както и прекомерната влажност, ще причини дихателни проблеми. Помнете, че в дупката на костенурката нивото на влажността ще е близо до 60%.
Препоръчително е нивото на влажност във вивариума да се поддържа около 40-45%, като не е необходимо друго освен купичка с вода.
Ако костенурката иска по-висока влажност, ще ползва дупката си.
Добре е руските костенурки да се къпят през ден в топла вода, като нивото достига почти до врата на животното, когато се изпъне. Те приемат банята твърде ентусиазирано, резултатът от което често се изразява в мокър под и дрехи.
превод: StR
© Zoo-Info.org