Vipera berus (Усойница)




Най-широко разпространения член на това семейство и наистина една от най-широко разпространената Европейска змия. Намирана е не само на континента Европа но и във Великобритания и Скандинавия. Успехът и в това отношение може да припишем на нейната непетенциозност и способност да се приспособява към различни местообитания. Усойницата е намирана от морския бряг до 3000 метра надморска височина, от покрайнините на горите до сечищата, от торфените тресавища до живите плетове или близо до вода. На дължина са между 60 и 80 см. Както повечето гущерообразни всеки индивид остава в един и същ район. Те не се нуждаят от голямо количество топлина и всъщност през топлите части на годината Усойниците преминават от дневен начин на жовот към привечерен и дори нощен. Убежищата им са най-често в дупки на полевки или в цепнатините под камъни или корени особенно храсталаци. Също така са добри плувци и могат да прекосят широки реки или езера. Плячката им се състои главно от малки гризачи, жаби, малки птичета и гущери, особенно Живородния Гущер които често обитава същия тип ареали и същите хладни географски ширини.
Както всички отровници, Усойниците са отровни и въпреки че нормално отровата им не е опасна за човека трябва да бъде потърсена лекарска помощ при ухапване. Предимно отровата е била фактора водел до преследването на това полезно животно, поне в Англия. Зимният им сън е от Октомври до Април, зависи от времето. Те зимуват поединично или на малки групи, много рядко се случва и на големи групи от по няколко стотици индивида. Чифтосването е през пролетта и около 3 месеца по-късно женската ражда 8-12 малки дълги около 15 см. Малките се хранят предимно с земни червеи, насекоми и малки гущери. Трябва да се отбележи, че в северните местообитания на тази змия, тя не се размножава всяка година. Мъжките и женските най-често се различават по цвят. Мъжките са предимно черни докато женските могат да се определят като червеникавокафяви, но и при двата пола има характерната зигзагообразна шарка по гърба. Срещат се и напълно черни или напълно кафяви индивиди.

В България се среща подвида V. b. bosniensis.

превод: onion|сава димов

< обратно