zoo-info.org

• Начало
• Животни
• Растения
• Информация
• Връзки
• За нас
• Форум

Python curtus brongersmai (Малайзийски кървав питон)

Разпространение в природатa:
Съществуват три вида кървави питона:
- Mалайзийски кървав питон (Python curtus brongersmai) среща се в Малайзия, Суматра и околните острови.

- Късоопашат питон от Борнео (Python curtus breitensteini )-остров Борнео.

- Обикновен кървав питон ( Python curtus curtus) – Суматра, Индонезия, Малайзия, Сингапур, Камбоджа и Тайланд.

Характеристика:
Мaлайзийският питон е голяма, изключително силна змия с масивно тяло. При отглеждане в домашни условия мъжките обикновено достигат 1.2м, а женските до 2м и тегло 15 кг. Рядко може да бъде видяна змия надвишаваща тези размери в домашни условия. Максималната дължина за вида е 3м. Основната окраска е в различни нюанси на червеното, като се срещат индивиди от жълто-оранжево до кървавочервено. Тялото е изпъстрено със сивкави, черни и жълти петна. Главата е сива. Темпераментът е доста вариращ при отделните екземпляри. Някои са кротки и склонни за манипулиране, докато други са доста агресивни и не пропускат възможност да атакуват гледача си. Като цяло обаче, родените в домашни условия показват по-мек характер и с необходимото търпение могат да бъдат превърнати в прекрасни домашни любимци. Винаги трябва да се има “едно на ум” когато се манипулира с тези змии, защото привидно тежкото тяло може да се окаже доста пъргаво при атака, а главата се изстрелва мълниеносно.Като се вземе предвид размера на змията,последиците могат да бъдат доста неприятни. Препоръчителен е предварителен опит с други големи питони преди любителят да се ориентира към този вид.

Отглеждане:
Терариумът трябва да бъде съобразен с размера на змията, изработен от материал, позволяващ поддържането на висока влажност, която е жизнено необходима за вида. Като малки могат да бъдат отглеждани в обикновени аквариуми с мрежа отгоре. За възрастните екземпляри е необходима голяма, здрава клетка, с подходяща вентилация. Използва се разнообразна настилка – подходяща почва,стърготини(не и от иглолистни видове обаче), хартиен талаш. Малките се чувстват много добре върху вестник , който поема и изпарява добре водата, а също и с лесна смяна може да бъде поддържан чист. Съдът с вода е важен елемент и трябва да има подходящи размери, за да бъде използван от животното едновременно и като за басейн. Питоните от този вид се киснат с охота във вода . Това е жизнено важно за предотвратяване на дехидратацията и за нормалната смяна на кожата. Подходящата температура е 27 ?С. Най- добре е едната част на терариума да има температура 26-27 ?С, а другата, където е “Горещата точка”- да бъде 30-32 ?С. Това се постига най- добре с подходящ нагревател под стъклото или с термо- кабел. Лампата трябва да има рефлектор, за да се предпази змията от стреса на ярката светлина, а също и да бъде добре обезопасена, с цел избягване прекия допир на животното с крушката и опасността от изгаряне. Светлинният режим е 12 часа нощ и 12 часа ден. Влажността е следващото важно условие –оптималната е 60-65% , като трябва да се внимава да не пада под 50%!!!.Ниската влажност води до дехидратация на животното ,проблеми със смяна на кожата, а също и до респираторни проблеми. Обратно при оставяне на пода да прогизне има опасност от простуда и микозни заболявания. Влажността се поддържа ежедневно чрез пулверизиране с топла вода, никога обаче директно върху змията, особено ако е “нагрята.” Може да се сложи и кутия с влажен мъх. За съблюдаване на влажността е необходим хигрометър. Забелязал сам, че животните се чувстват много добре ако бъдат киснати около 30 мин. един път седмично в съд с вода с температура около 30-32 ?С- например леген с подходящ похлупак с отвори (за да не се задушат). Дебелината на водния пласт трябва да покрива половината или до 2/3 от дебелината на тялото за да се предотврати удавяне. След банята трябва да се осигури подходяща температура в терариума, за да не станат резки температурни амплитуди , което да доведе до стрес и респираторни заболявания. Малките питончетата са податливи на стрес за това е необходимо да има укритие, където могат да се чувстват сигурни. Пластмасова непрозрачна кутия с отвор е подходяща за тази цел.Укритието е задължително условие по време на адаптационния период, докато започнат да приемат храна регулярно.

Хранене:
Повечето малки питончета в началото приемат охотно голи и опушени живи плъхчета, но могат да бъдат използвани и малки окосмени мишлета. Постепенно се преминава изцяло на плъхове, като препоръчително е да бъдат приучени на убити животни с цел да се предотврати нараняването на животните-плъховете могат да бъдат доста агресивни и даването на жива храна винаги трябва да бъде под надзора на гледача. Едно ястие седмично е напълно достатъчно за оптимален растеж. Питоните от този вид не спадат към “Големите ядачи” като тигровите и мрежестите питони и не трябва да бъдат насилвани да ядат непрекъснато, тъй като лесно могат да бъдат стресирани и да откажат храна! Интересното при този вид е , че първата смяна на кожата става на възраст между три и четири месеца, когато нерядко са вече 3 пъти надвишили началния си размер.

Размножаване:
Мъжките достигат полова зрелост на 2 години, а женските на 4 години. Животните трябва да бъдат добре охранени и здрави. Това важи основно за женските. Желателно е да бъдат поне 1,5 м, с подходящо на размера тегло. Размножителният период на затворено е от Ноември до Март. През този период обикновено не се дава храна. Денят се намалява до 8 часа, нощната температура –до 22 ?С. Клетката се пулверизира ежедневно с хладка вода. За осъществяване на копулация женската се поставя в клетката на мъжкия. Женската снася от 10 до 30 рядко повече яйца. Инкубационният период е 60-70 дена.

Манипулация:
Кървавите малайзийски питони имат славата на злонравни животни. След като са започнали да се храни редовно, например след 7-10 хранения , може да се премине към опити да бъдат държани на ръце, което е част от удоволствието да имаш змия като домашен любимец. Никога не трябва да имате миризма от гризачи по ръцете когато го правите. Не посягайте никога срещу главата, за да хванете животното. Не го хващайте и в областта на врата. Добре е едната ръка да придържа границата на първата 1/3 от тялото, а другата, границата на последната 1/3. Не стискайте змията и не и оставяйте усещането за свобода. Първите опити могат да бъдат правени с кожени ръкавици, докато се приучи змията да бъде изваждана. Питоните от този вид са тежки и изтърваването им на земята особено от високо може да доведе до травма.

© Д-р В.Д.Каменски - Zoo-Info.org

< обратно