zoo-info.org
сайтът за екзотични
животни и
тераристика
Uroplatus ebenaui (Островърх листоопашат гекон)
Photo is taken with permission from:
www.amphibiancare.com
Въведение: Островърхият листоопашат гекон принадлежи към необичайно-изглеждащо семейство нощни гекони обитаващи остров Мадагаскар. Всички видове от семейство Uroplatus имат окраска наподобяваща различни предмети от тяхното местообитание. Островърхият листоопашат гекон наподобява изсъхнало листо. Цветовата окраска варира от тъмно шоколадово кафяво до жълтокафяво. По-рядки са червената и оранжевата окраска. Повечето островърхи гекони имат мрежеста окраска. Както и други гекони от това семейство, островърхите също имат малки месести образования, наподобяващи шипчета. Те са особено ясно изразени над очите и по главата. Този вид гекони е най-малкият от семейство Uroplatus и достига едва 10см. Характерното при тях е, че опашката не прилича на листо, а е къса и остра наподобяваща връх на копие. Когато са заплашени островърхите гекони отпускат предните си крайници като се държат единствено на задните, наподобявайки съвсем точно изсъхнало листо.
Мъжките гекони се разпознават от женските по хемипенисовата подутина в основата на опашката. Има предположение, че размерът и шормата на опашката също могат да се използват за определяне на пола, но наличието на хемипенисова подутина е по-надежден признак.
Терариум: островърхите листоопашати гекони не са активни през деня, но през нощта биха използвали цялото налично пространство в терариума. Съд с размери 51/25/45 (д/ш/в) е достатъчно голям за двойка гекони. Не се наблюдава агресия между мъжки гекони, отглеждани заедно. По-малки терариуми могат да се използват за отглеждането на едно животно. За субстрат можете да използвате торф, кокосов субстрат или салфетки. Ако не държите на естетическия вид салфетките са много подходящи, но трябва да се сменят редовно, за да може геконът да е винаги в чиста обстановка. Кокосовият субстрат също е много подходящ защото задържа влагата и освен това няма проблеми ако геконът погълне от него при хранене. Избягвайте чакъл или дървесен чипс. Върху субстрата може да направите слой от листа примерно дъбови, които понасят добре влагата. Задължително в терариума трябва да има няколко скривалища и места за катерене.
Photos are taken with permission from:
www.amphibiancare.com
За целта може да засадите живи растения или да сложите изкуствени. Сухи листа, кори от дървета и клони също вършат работа за скривалища. Важно е да осигурите достатъчно тънки клони, за които геконът да може да се хваща. Нужни са поне няколко клончета широки колкото крайниците на животното. Кори от дървета, изправени на някоя от стените на терариума са идеални скривалища.
Температура: островърхите листоопашати гекони изискват ниски температури - 20-24С през деня и 16-21С през нощта. Този вид не понася високи температури и може да умре ако температурата се задържи над 27градуса за продължителен период от време. От време на време може да се наложи да изстудявате терариума като поставите плик с лед върху капака. Отопление е рядко нужно, но като цяло лампа с червена крушка е най-подходяща.
Влажност и вода: поддържането на висока влажност е също толкова важно колкото и поддържането на ниска температура. Влажността трябва да е над 80%, като за целта се налага да пръскате с пулверизатор в терариума няколко пъти на ден и да намалите вентилацията. Може да поставите плитка купичка с прясна вода, но не е задължително стига влажността да е достатъчно висока. Островърхите гекони предпочитат да пият вода от листата на растенията или от стените на терариума.
Хранене: щурците трябва да съставят основната част от храната на островърхите гекони. За разнообразие може да предлагате и брашнени или бели червеи в малка купичка. Храната не трябва да е по-голяма от дължината на главата на гекона, въпреки, че той ще може да се справи и с възрастни щурци. Възрастните гекони трябва да получават 3-6 щуреца на хранене 2-3 пъти седмично. Хранете геконите вечер, когато са актични. Ако на сутринта намерите жива храна в терариума, значи сте предложили прекалено много на веднъж. Храната трябва предварително да бъде овъргаляна в хранителни добавки за влечуги. При възрастните може да правите това на всяко второ или трето хранене, а при малките - всеки път.
© Devin Edmonds - www. amphibiancare. com
© Zoo-Info.org превод