снимки можете да видите тук
Запознаване:
Teratolepsis fasciata (наричан още пепелянков гекон)е един от по-малко познатите гекони, живеещи в Пакистан. Тъй като е лесен за размножаване и доста издръжлив, той би могъл лесно да се нареди измежду първите пет най-подходящи за отглеждане гекони. С малките си размери и най-прости основни нужди, този гекон е подходящ дори за начинаещи хобисти.
Външен вид:
По външен вид се различават от повечето гекони. Люспите им са оцветени в „земни” цветове - сиво и кафяво. По този начин геконите по-лесно се замаскират в естествения си хабитат, който представлява пясъчни и скалисти местности. Гладки меки люспи покриват тялото им, докато масивната им опашка е покрита с по-големи рибо-подобни люспи, във формата на глава на пепелянка. По природа са сравнително слаби на външен вид (освен ако не са бременни, разбира се). Тъй като са изцяло земни гекони, по краката им няма лепкави възглавнички(вакуумчета?). На тяхно място има здрави, гъвкави, заострени пръсти, чрез които лесно копаят във финия пясък. Със своите 10-13 см максимални размери, те не са много големи животни. Подобно на повечето гекони без клепачи, и тези почистват песъчинките и остатъците от кожа по очите с езика си. Мъжките и женските се различават по хеми-пеналните издутини, намиращи се в началото на опашката при мъжките. При женските издутините липсват. Полът на повечето гекони от този вид може да бъде определен след като навършат 4-5 месеца.
Терариум:
Teratolepis fasciata се нуждае от терариум, от какъвто се нуждаят и повечето пустинни влечуги, без значение дали това ще е добре направен натуралистичен вивариум или най-прост съд за размножаване. При осигуряване на определени условия в терариума, тези гекони ще се размножават лесно. За субстрат на възрастни гекони може да се използва или калциев пясък или смес от калциев карбонат, примесен с пясък, като нивото на субстрата трябва да е около 5 см. Дълбокият пясък не е задължителен. Малките гекончета, обаче, не трябва да се гледат на пясък. При тях използвайте или кухненска хартия, или чист калциев карбонат. Препоръчително е всеки ден да пулверизирате един от ъглите на съда, в който гледате вашия гекон, за да вдигнете нивото на влажността. По време на размножителния период не трябва да има влажно укритие, тъй като женската може да снесе яйцата си в мокрия пясък и те да изгният. В терариума/вивариума трябва да има много укрития, като големи парчета кора, камъни, кокосови черупки и/или полу-заровени глинени саксии. При гекона ви винаги трябва да има купичка с вода, въпреки че рядко ще ги видите да пият от нея.
Отопление и осветление:
През лятото трябва да осигурявате осветление по 14 часа на денонощие, а през зимата – по 9. Тези гекони предпочитат по-високи температури от другите: през лятото температурата трябва да е около 35-36°С при най-топлата част от терариума и около 29°С в най-хладната, а през нощта температурата трябва да пада с 5-6°С. Препоръчително е да отоплявате дома на гекона или с нагревателна подложка, или с обикновена крушка. Зимните температури трябва да са по-ниски, както е в естествената среда на геконите: 21°С в най-топлата част на вивариума, като през нощта да пада около 18°С. Ако се налага, зазимявайте пепелянковите гекони от началото на декември до средата на януари чрез изключване на всички отоплителни уреди във вивариума. Свалете температурите до 16-18°С и намалете количеството храна. Някои от собствениците спират изобщо да хранят своите Teratolepis fasciata през този период. Важен съвет при затоплянето на геконите – никога не използвайте нагряти камъни, тъй като те могат да причинят сериозни изгаряния на животните.
Хранене:
Подобно на повечето насекомоядни насекоми, тези гущери се хранят с различни насекоми. Основната им храна трябва да са щурците, тъй като те се поглъщат по-лесно в сравнение с другите насекоми. Можете да разнообразявате и с брашнени червеи, малки бръмбари и мухи. Винаги поръсвайте храната не гекона си обилно с калциева и витаминна добавка (подходящи за целта са ReptoLife и ReptoCal). Пепелянковите гекони се нуждаят от голямо количество калций. Можете да смесите калций на прах със субстрата за ваше улеснение: когато геконът поглъща песъчинки, той ще поглъща и част от калция. Веднага щом се сдобиете с пепелянков гекон, занесете изпражненията на ветеринар да ги тества за болести и паразити. Избягвайте диво-уловените гекони - обикновено те страдат от множество вътрешни и външни паразити. Винаги слагайте новите животни под карантина.
Размножаване:
Симулирането на естествения денонощен цикъл на светлината, както и правилното охлаждане, са жизненоважни за размножаването на този вид гекони. Подобно на повечето животни, живеещи в субтропичния пояс, и тези гекони се нуждаят от кратък период на „зазимяване”. Много собственици не са съгласни с това, въпреки че не е ясно защо при отглеждането в домашни условия да не се спазват изисквания, валидни в природата. Като за начало, нуждаете се от полово-зряла двойка (женската трябва да е поне на 15-18 месеца, а мъжкият – на 10-12). След „зазимяването”, пуснете мъжкия гекон във вивариума на женския, като не ги обезпокоявате и им дадете известно време да свикнат с обстановката. След около седмица, вероятността да са се чифтосали успешно е почти 100%. Наблюдавайте действията на женската – тя ще започне да копае и да търси място за снасяне на яйцата. След около 25-30 дни ще започнат да се образуват видими издутини и скоро тя ще снесе първото си люпило. Люпилата се състоят от по две яйца на всеки 14 дни, като можете да очаквате до 10-12 люпила, ако животното е здраво и стои на топло. Женската обикновено снася яйцата под някакъв предмет – на скрито и хладно място. Добра идея е може би да покриете дъното на вивариума с тиксо; така яйцата ще залепнат щом бъдат снесени и после лесно ще се отделят. Инкубирайте яйцата или на сух пясък, или на суха кухненска хартия при температура 28-29°С с ниво на влажността 30-50%. След около 60 дни яйцата трябва да се излюпят. Новоизлюпените гекончета имат същите нужди като големите, с изключение на субстрата (малките трябва да се гледат на чист калциев карбонат). Гекончетата се хранят с малки щурчета и плодови мухи.
превод: StR
© Zoo-Info.org