zoo-info.org
сайтът за екзотични
животни и
тераристика
Sarracenia (Сарацения)
Това е растение, което не се нуждае от особени грижи: насекомоядната сарацения примамва своите жертви със сладката течност, отделяна в сърцевината на листата-канички. Освен със стръв, тези листа са снабдени също с обърнати надолу власинки, които препречват пътя им назад. Храносмилането на сараценията наподобява много това на месоядните животни: насекомите биват разложени с кисели сокове.
При сараценията се наблюдават три типа растеж: от началото на пролетта до средата на лятото покарват цветове, листа с фуниевидна форма и нехищни листа. Широките около 7-10 см жълти цветове отделят остър, необичаен аромат.
Температура: Сараценията подхожда на всяка вътрешна обстановка. Предпочитанията й са по-скоро към хладния въздух. През зимата в апартаменти с парно отопление, поддържането на оптималните за нея 5 градуса е донякъде проблемно: тогава растението има нужда от почивка, затова минималните температурни стойности не бива да са под нулата, а максималните – над 15 градуса. През остатъка от годината сараценията се развива нормално и при 10 градуса. В по-топла среда може да оцелее, само ако бъдат съответно завишени влажността и
поливките й.
Светлина: Сложете саксията на слънце, но не под преките му лъчи (могат да прогорят листата, усилени като с лупа от капките на отделяния в „каничките” нектар) и не забравяйте да я завъртате понякога, за да е равномерно огрята. Растението не вирее добре на изкуствена светлина, а ако естествената не трае поне 8 часа – престават да му никнат насекомоядни листа и минава във фаза на покой.
Поливане: По време на растежа сараценията се държи потопена в около 2,5 см неваровита вода. Зиме се напоява веднъж месечно, колкото почвата да не изсъхне напълно. В никакъв случай не се полива отгоре. Абсолютно е противопоказно в „каничките да попада и да се задържа вода.
Наторяване: Хищните цветя растат в блатисти зони, където земята е бедна на жизнени сили. Тяхната единствена прехрана са случайно попадналите в обсега им насекоми и наторяването е не просто излишно, но и вредно: месоядните листа могат да се изродят или да окапят.
Саксия: Сараценията се пресажда на всеки 2-3 години, когато саксията й отеснее. Новата почва трябва да съдържа преобладаващо мъх и добре промит едър пясък.
Допълнителна информация: Ако сараценията се развива правилно, през цялото лято е окичена с така характерните насекомоядни фунии. В противен случай никнат само обикновените листа (те честопокарват и прз периода на зимен покой).
Източник: Списание „Зелен дом” (всички права върху статията принадлежат на списанието.