
Императорският скорпион е може би най-подходящият вид за терариумно отглеждане. Освен че е голям и атрактивен, този вид е напълно безопасен и лесен за отглеждане дори от начинаещи в това хоби. Тук е мястото да отбележим, че за разлика от тарантулите, сред скорпионите се срещат много опасни, дори смъртоносни видове, от чието ужилване годишно по света умират стотици хора. Един от най-смъртоносните видове е жълтият пустинен скорпион Androctonos australis от северна Африка. Опасни са предимно пустинните видове скорпиони – тяхната завършваща с отровен шип опашка е особено мускулеста и удебелена, а тялото е слабо, с малки тънки щипки. Императорските скорпиони, обратно, са с масивно тяло и огромни, здрави щипки, които му служат за хващане и умъртвяване на жертвата, а отровното жило се използва рядко при по-големи жертви или самозащита Поради наличието на такива големи и силни щипки тези скорпиони не се нуждаят от силна отрова като оръжие.
Повечето индивиди не са агресивни и позволяват да бъдат взимани в ръка без да се опитват да щипят или жилят. А дори това да стане ужилването не е опасно за здрав човек и по симптоми е подобно на това от пчела. Все пак, както и с тарантулите, трябва да се има предвид че това са отровни животни и ужилването при някои хора може да доведе до тежки последствия – това са предимно алергичните хора и малките деца. За това всеки собственик на такива животни трябва да се отнася към тях изключително отговорно и да не допуска да се стига до ужилвания, защото не се знае дали човек не е алергичен именно към отровата на този вид.
Както повечето видове скорпиони и този вид може да се отглежда на малки групи в един терариум, но въпреки миролюбивата им природа не е изключено да се стигне до умъртвяването на някои от скорпионите при възникнало сборичкване.Женските в напреднала бременност трябва да се отглеждат сами, защото няколко дни преди раждането стават агресивни и могат да наранят, дори убият, някои от другите скорпиони в терариума.
Разпространение: Западна Африка – най-вече в Гана и Того
Местообитание: Между корените на дърветата във влажните джунгли
Хранене: щурци, хлебарки, парченца месо. Не се препоръчва хранене с новородени мишлета, защото тези скорпиони не умъртвяват плячката преди да започнат да я ядат. Майката храни бебетата с хванати от нея насекоми.
Размер: Повечето индивиди достигат до 18-20 см, а подвидът P. imperator gigas – до 27 см
Растеж: Сравнително бавен – полова зрялост достигат след около 7 линеения след 3-7 години
Температура: 25-30°С, осигурена от червена на цвят крушка с подходяща мощност, тъй като тези скорпиони са нощни животни и обикновената светлина би им пречила.
Влажност: Висока – това не са пустинни скорпиони а обитатели на влажните джунгли. Голямата паничка с вода е задължителна.
Темперамент: Повечето са кротки и не агресивни, но взимане в ръка от неопитни хора не се препоръчва
Терариум: За двойка е подходящ терариум с размери 40х30х20 см, като площта на дъното е по-важна от височината. За повече индивиди е нужен по-голям терариум. Мрежата за вентилацията трябва да е много здрава и разположена нависоко, защото тези скорпиони са способни да я разкъсат със здравите си щипки и да избягат.
Субстрат на дъното: Влажна смес от парченца борова кора, торф, торфен мъх и пясък.
Размножаване: Половият диморфизъм при тези скорпиони не е ясно изразен. Женските са по-едри, с по широко тяло и по-големи щипки, но най-лесно се различават като се сравнят два скорпиона, погледнати отдолу. От долната страна на коремчето на скорпиона от двете страни на половия орган има два осезателни органа – наподобяващи малки гребенчета. Тези гребенчета при мъжките скорпиони са по-големи. При скорпионите брачният танц е много интересен и продължава с часове. Мъжкият скорпион хваща женската за щипките и двата скорпиона “танцуват” и се “целуват” с хелицерите си. По време на брачния танц мъжкия закрепя на земята малко пакетче със семенна течност – сперматофор и води женската над него. След оплождането бременността продължава много дълго – според условията (храна, температура, стрес) – от 8 месеца до повече от година. Както при другите скорпиони женската ражда живи малките (10-25 на брой) и им помага да се покачат на гърба и, където ги носи около седмица докато сменят първата кожа. След това бебетата сами слизат от гърба на майката и започват да се хранят с подходящи по размер малки щурчета Майката също ги храни с хванати и разкъсани от нея насекоми. За препоръчване е да не отделяте бебетата от майката, защото така шансовете им за оцеляване ще са по-високи, а риска от канибализъм е малък.
Автор: Соня Василева - http://tarantulas-bg.hit.bg/
© Zoo-Info.org